Родителският кооператив се организира от група семейства със сходни философски възгледи, които наемат обучен учител (или някой родител от семействата преподава) и наемат помещение, където да бъдат децата. Родителския кооператив се управлява и поддържа от семействата - те помагат на професионалните учители на ротационен принцип и участват в образователната програма на всички деца. Всяко семейство участва в стопанската дейност на кооператива (обикновено предприятие с нестопанска цел), като по този начин го превръща в истинско кооперативно предприятие.
Първият родителски кооператив в България е създаден през 2009г., т.е. вече 13 г. моделът съществува и се развива у нас. Всяка изминала година носи нови сдружения на родители, обединени в желанията си да самоорганизират грижата за техните деца.
Какво представлява родителският кооператив?
Родителски кооператив е неформално сдружение на родители, имащо за цел алтернативното отглеждане на техните деца в условия и по правила, отразяващи ценностната система на съкооператорите. Другото определение е „семейство от семейства“. Първите кооперативи възникват спонтанно като социално явление. Просто няколко семейства се събират и гледат заедно децата си. Тази форма им позволява да обменят много опит и умения. Да си помагат и да се вдъхновяват взаимно. Обаче идва един момент, в който на децата им е необходима социална среда и тогава решението е да се наеме помещение и учител, който да се грижи по-експертно за децата – да прави програма, да изпълнява и образователни цели. Тогава задачите на родителите са да менажират цялата дейност. Тъй като всеки един от тях иска най-доброто за детето си, съответно се опитва и да даде най-доброто в работата си за кооператива.
Какво е нужно за създаване на родителски кооператив?
Родителските кооперативи се създават от общност от родители. Едно семейство или родител може да инициира създаването на родителски кооператив, но не е възможно това едно семейство да го създаде.
Като първа стъпка трябва да се формира общност от семейства, които споделят общи ценности и възгледи, които ги обединяват и съответно това е основата, около която се събират. Обикновено се провеждат редица първоначални срещи, в рамките на които се изясняват основни принципи, модели на организация, разписва се правилник, определя се бюджет. След това се търси помещение, учители, специалисти, които да работят с децата.
Как се уговаря участието на родителите в кооператива?
Схемата на родителски мениджмънт е изключително гъвкава. Когато родителите нямат физическата възможност да отделят време, тогава може да се помага по други начини. Някои родители доставят храна – приготвена от тях или не. Някои организират събития, в които децата ходят на театър, плуване, пикник. Има родители, които поддържат интернет блога, тъй като имат тези компетенции. Трети помагат на учителите с програмата, като снабдяват материалите и пособията, които са нужни. Общо взето всеки дава каквото може и най-хубавото е, че го прави от сърце, без да се чувства задължен, и със стремеж да допринесе възможно най-много. Най- вече защото го прави за своето дете. Всеки един се чувства ангажиран и има своите отговорности, без да има абсолютно никаква йерархия сред тях. Обикновено родителите се включват на ротационен принцип в кооператива през седмицата, като смените се уточняват предварително. Реалното прекарано време в кооператива е най-ценният опит за един родител и най-точната обратна връзка за това как протича денят на детето там. Именно тази възможност се оказва най-привлекателната за родителите до този момент.
Колко струва участието в един кооператив?
Точна стойност не може да се даде, тъй като всяко обединение е различно и няма норма, която да го ограничава в някоя от посоките. В бюджета на един кооператив много голямо отражение оказва помещението, което е наето. Едно от най-големите пера е именно наемът му. Другото нещо е персоналът – колко учители работят на мястото. Останалото са консумативи и храна. Влияние оказват много неща и стойността варира в зависимост от различните фактори. Но, като цяло, е сравнително икономично решение, ако го сравняваме с частните детски градини или наемането на детегледачка.
Колко деца и на каква възраст могат да посещават един кооператив?
Всеки кооператив е автономен по отношение на тези въпроси. Обикновено групата се състои между 6 и 12 деца.
Значение имат капацитетът на пространството, както и възрастта на децата, възможностите на учителите да се справят с по-голяма група. Има кооперативи за деца до 1,5 г., където те са постоянно с майките си, има за дечица в предучилищна възраст, както и такива, в които преобладават 3 - 4 годишните. Спектърът е много широк и зависи изцяло от обединилите се родители.
Какви са предимствата пред яслата и детската градина?
Има няколко много големи разлики в полза на кооператива. Първата е, че кооперативът се осъществява с голямо родителско участие. Родителят е активен участник в цялото детство на малкото си. Общува много и с останалите родители, партнира си с учителя, като му споделя всичко за детето. Получава постоянна обратна връзка. Това взаимодействие се отразява много добре на децата, тъй като те имат нужда от по-тесни контакти с родителите си. Но не изцяло и само с тях, както се случва, когато детето е гледано вкъщи до късна възраст. Тази приятелска среда осигурява идеалните условия. До началото на училището малките имат нужда предимно от такъв тип комуникация, съчетана с игри и социални контакти с връстници. Това родителско участие се случва на всички нива – хигиена, меню, занимания, обучение…
Втората основна разлика е в образователния подход, който става в кооперативите. Освен различната форма на гледане на децата, се използват и някои западни методики и техники за обучение и работа с деца, които се осъществяват през играта, през творчеството. Реално обучението е най-добре да се осъществява под формата на познавателни игри и занимания, които провокират любопитство и изследователски дух, а не толкова да се стремим да изграждаме в детето някаква база данни от информация – стихчета, песни, броене и т. н. Децата, които посещават кооперативи, се научават на умения, те развиват своята личност и когато мама е на близо усещат много голяма сигурност и се открива пространство за развиване на потенциала им. Учителят не е авторитарната личност, която нарежда какво и кога да се прави и която накрая дава оценката за резултата. Установява се приятелска и непринудена атмосфера, която не стресира децата. Преподавателят е техен приятел, което създава много голяма положителна разлика с градините. Като трета основна разлика, отново в полза на кооператива, е броят деца, който е много по-малък от този в една детска градина. Това позволява да се обръща много повече индивидуално внимание на всяко едно детенце. По този начин се постигат много по-добри резултати. Децата, гледани в кооператив, също се научават да броят, да познават цветовете, да рецитират и т.н., но го правят между другото, т.е. знанията идват като естествено следствие и през опита, а не като целенасочено научаване и стриктно следване на програмата, както се случва в градините.
Какви са недостатъците на родителския кооператив?
Кооперативът изисква много повече време и енергия от участващите семейства- поемане на отговорности като готвене, чистене, участие в периодични и чести родителски срещи, интензивна комуникация, поемане на различни административни и организационни задачи. Процесите на взимане на решения обикновено протичат по-бавно и тромаво, тъй като се стремят да вземат под внимание всички гледни точки.