Първите детски ясли и градини се появили през 19-ти век в Европа, Северна Америка и развиващите се страни като Китай и Индия и следвали трите популярни за времето си модела - Песталоци, Фрьобел и Монтесори. Те не били резултат от държавна стратегия, а от усилията на мисионери и обществени дейци. 

Първоначалният проблем, който тези учреждения се опитвали да разрешат, е каква грижа да се окаже на децата на бедните работещи майки и какво образование да се даде на младежите от средната класа. Едва след Втората световна война се увеличил рязко броят на работещите майки, които искали качествена грижа за децата си на достъпна цена.

 

Великобритания

 

В началото на XIX век във Великобритания били създадени целоневни детски ясли и предучилищни занимални, в които се наблягало на образованието. Занималните (т.нар. infant schools) са били по-разпространени и осигурявали грижа за децата на бедните работещи жени. Родителите можели доброволно да оставят 2- или 3-годишното си дете на безплатна занималня докато навърши 5-годишна възраст, когато идвало време за задължителното образование. 

Към 1901 г. 43% от децата на възраст 2-5 години посещавали целодневните занимални, които впоследствие били заменени от полудневни детски градини (kindergartens).

 

 

Франция и Италия

 

Във Франция и Италия развитието на детските центрове и градини започнало също през XIX век, когато били създадени благотворителни институции за бедни, лишени от родителски грижи и често изоставени деца. В началото на XIX век те се наричали salle d'asile (в груб превод „зала-убежище“) или salle d'hospitalite. През 1836 г. френското министерство на образованието поело грижите за децата от 3 до 5-годишна възраст. 

След Втората световна война голяма част от семействата от средната класа пожелали и техните деца да посещават държавните учреждения за детска грижа, което довело до разширяване на държавните програми и включването на още деца в тях.

По-късно Министерството на здравеопазването поело грижата за децата под 2 години не толкова с цел образование, а по-скоро за да сведе до минимум разпространението на заразни болести и да позволи на родителите да се върнат на работа.

В Италия детските градини също започнали като институции за бедни и изоставени деца, но до 70-те години на XX-ти век били под покровителството на Църквата. След това държавата започнала да участва във финансирането на услугите за деца под и над 3 години, като предимство се давало на децата на работещите родители.

 

Швеция

 

Първата детска занималня в Швеция била основана през 1836 г., следвана от първия целодневен детски център в Швеция (1854 г.), който бил финансиран от частни благотворителни организации и се грижел за децата на бедни работещи майки. Първата детска градина по модела на Фрьобел пък отворила още през 1890 г. 

През 1944 г. детските центрове започнали да получават държавно финансиране, а целта им била да се грижат за децата от 0 до 6 години на бедни самотни работещи майки. В същото това време децата от средната класа се обучавали в съвсем различна, най-често полудневна, система за ранно образование.

Едва в края на 60-те години обществото обърнало повече внимание на обединяването на децата от двете класи, въпреки че предимство се давало на децата на работещите майки.

 

 

САЩ

 

В САЩ първите детски ясли също се появили през 30-те години на XIX век и били на доброволни начала или по програма на съответния щат (както се случило в Масачузетс). Впоследствие детските градини се разраснали заради бързата индустриализация и масовата имиграция, настъпили през втората половина на века. Тези детски градини били с настойнически характер, като са се фокусирали предимно върху надзора на децата.

По време на Гражданската война и двете световни войни програмите за детска грижа се увеличили, а след това намалели. През 20-те години на XX в. децата от средната класа също започнали да посещават детските градини. Едва през 80-те години на миналия век обаче започнала да се усеща нуждата от държавна програма за деца в предучилищна възраст.

 

Русия и СССР

 

В царска Русия също детски градини и центрове съществували още през XIX-ти век. Въпреки че може би първото учреждение от този тип било основано през 1817 г. в Демидовский дом трудолюбия (Дома на труда на Демидов), първата платена институция с името „детска градина“ била създадена през 1859 г. Някои от първите градини били резултат от усилията на заможни и образовани гражданки на империята – като Аделаида Симонович и София Люгебил. Паралелно с частните детски градини, за децата на бедните били създадени безплатни учреждения. Те били идея на различни дружества, които помагали на бедните и работещите родители.

 

 

 

Постепенно се появили все повече предучилищни възпитателни заведения: платени и безплатни, за дворяни, интелектуалци и работници.

След Октомврийската революция от 1917 г. Народния комисариат по образованието приел декларация, с която гарантирал безплатното възпитание на децата от предучилищна възраст. Започнал да се използва терминът "детский очаг" ("огнище"). Детските градини работели с удължено работно време заради включването на майките в в обществения социалистически живот.През 1937 г. в големите предприятия в СССР започнали да се организират работнически детски градини, като много от тях били по-добре финансирани от държавните детски градини. По същото време се появили и детски ясли, в които бебетата се приемали в края на отпуска по майчинство на майката, т.е. от 2-месечна възраст. На майките се давали специални почивки през работния ден, за да продължат да кърмят. По време на Втората световна война броят на местата в детските градини се увеличил рязко също както в САЩ.Към 60-те години на миналия век единствено социалистическите страни имали изцяло държавни програми за предучилищна детска грижа. В останалите държави съществували и частни учреждения, основани чрез дарения от неправителствени организации, женски общества, религиозни институции или такива като съвременните частни детски центрове.

България

 

И ако си мислите, че първото българско учреждение от този тип е било построено по времето на социализма, грешите. Още през 1882 г. Никола Живков, участник в Руско-турската война и автор на първия български химн – „Шуми Марица“, и жена му открили първата детска градина в Свищов и я кръстили „Детинска мъдрост”.Двадесет дни след откриването в детската градина били записани общо 53 деца на възраст от 4 до 7 години.За приготвянето на храната се грижели две „школски майки“ (които сега наричаме „лели“), а Живков и съпругата му преподавали на децата. Бедните деца били приемани безплатно, а таксите за останалите варирали според възможностите на родителите - от 2 до 4 лева. 

 

Първата детска градина в Разград била основана малко след „Детинска мъдрост“ – през 1891 г. и работела по метода на Фрьобел. Помещавала се в къщата на в къщата на Пано Гинчев, на чието място днес има жилищна кооперация. Първата „градинарка“ (учителка) в него била Райна Николова Попикономова, която по-късно преподавала в детската забавачница в Солун.

 

В редица български градове– Варна, Пловдив, София, Русе, Асеновград, Клисура, Пазарджик, Балчик, Плевен, Добрич, Бургас - били открити детски градини още през XIX-ти век. През 1937г. царица Йоанна, съпругата на цар Борис III, дарява на Куртово Конаре първата селска детска градина.